Казанлък Инфо - Животът... такъв какъвто го познавате в .:www.kazanlak-bg.info:.

Млад архитект не се е отказала да превърне рушащия се паметник на Бузлуджа в съвременен музей


Дора Иванова няма комплекси от историята. Първо, защото вероятно е твърде млада, за да има такива – на 28 е. И второ, защото смята, че те пречат за оползотворяването на наследството, което така или иначе е тук. Иванова е архитект, живее в Берлин, но е свързана със Стара Загора родово. И не само. Големият ѝ проект е Бузлуджа. Избира паметника за тема на дипломната си работа, когато завършва архитектура в Техническия университет в Берлин през 2014 г. Толкова убедително защитава проекта си, че преподавателите ѝ я уверяват, че ще стане реалност. Това превръща възстановяването на "чинията" в кауза за Иванова през последните 5 години. Тя дори има желанието да се върне и да работи в България.

Дора и върхът на планината

Все още е възможно да бъде спасен

"Като студентка случайно попаднах на снимки на монумента Бузлуджа и бях силно впечатлена. Сградата е връх в архитектурата, инженерната мисъл и художественото изпълнение. Над нея са работили повече от 60 000 души в продължение на 8 години. Създаден е бил уникален паметник, който предизвиква огромен интерес в целия свят и дори в днешното си окаяно състояние е посещаван поне от 100 души на ден", казва младата архитектка.

Тя е един от двигателите на това в края на миналата година паметникът да бъде включен в програмата "7-те най-застрашени" на организацията за културно наследство в Европа "Европа ностра" и Института на Европейската инвестиционна банка. Това значи, че те ще окажат съдействие за спасяването му. Група специалисти от "Европа ностра" посетиха България през септември и се запознаха на място с рушащия се паметник. През декември излезе и специален доклад на "Европа ностра", в който експертите дадоха препоръки той да бъде обявен за паметник на културата от национално значение и държавата да възложи на определена институция отговорността за неговото опазване.

"След становището на "Европа ностра" очакваме Институтът по паметниците на културата у нас възможно в най-кратки срокове да даде статут на паметника, макар че има голям обем от информация, която трябва да бъде събрана и обработена", казва областният управител на Стара Загора Гергана Микова. От старозагорската областна администрация се надяват да получат статут за паметника през 2019 г. Ако това стане, "Европа ностра" ще съдейства на България с изготвянето на проект, чрез който страната ни да кандидатства пред европейски фондове за получаване на необходимите средства за съхранението му.

Дора и върхът на планината

Най-важно е в началото паметникът да бъде обезопасен и консервиран, за да се спре разрухата му. Според доклада ще трябват около 5 години, за да се извърши цялостното преустройство и консервиране, за което ще са нужни около 7.5 млн. лева и 600 души. Според експертите чисто конструктивно паметникът не е пострадал толкова, че да не може да бъде възстановен. Възстановяването на монумента Бузлуджа би донесло и повече туристически приходи за регион Стара Загора.

Миналото през процепите на настоящото

Иванова бяга от политическите дебати покрай Бузлуджа. "Идейният ми проект се базира на дипломната ми работа и е обновен сред събраната обратна връзка, изложбите и обсъжданията, които проведох през периода 2015-2018 г.", казва Дора Иванова. Желанието ѝ е едновременно да запази това архитектурно постижение и да предложи критично и обективно обяснение на неговата история и предназначение. "Проектът "Бузлуджа" няма да пренаписва, няма да възхвалява, а ще обясни историята на паметника. Няма да скрива, няма да почита, а ще помни предназначението му. Няма да трансформира, няма да възстановява, а ще запази архитектурата", подчертава арх. Иванова.

Тя също така не предвижда реставриране на паметника в оригиналния му вид, а го консервира, доколкото е възможно, в актуалното му състояние. Проектът предвижда централната зала да бъде използвана за културни, исторически, образователни и музикални събития за над 500 души. Тя ще включва обяснения на вътрешните мозайки, като липсващите места няма да бъдат реставрирани. Авторът предвижда чрез тях критично и обективно да се разяснява идеологията и митологията на социалистическия строй. Чрез 3D-мапинг ще се проектира в 360 градуса върху вътрешния мозаечен кръг и целия куполен покрив на основната зала. Така могат да бъдат проектирани не само липсващите участъци от мозайката, но и други теми. Чрез добавена реалност посетителите ще могат да видят паметника в неговото първоначално, както и в разрушеното му състояние.

Коридорът между вътрешния и външния мозаечен кръг ще бъде посветен на политическите и социални репресии по време на режима, представен чрез документи и истории на дисиденти. Чрез разясняване на изображенията от вътрешния кръг на мозайката ще се представят фактите от ежедневието през социализма с теми като индустриализация, ролята на жената, образованието, културата. В галерията в подземния етаж ще се представя разказ за самия паметник, с историята на връх Бузлуджа, планирането, изграждането и използването на паметника, неговия упадък и опазване. Колекцията ще включва оригинални скици, чертежи и фотографии.

Стъклен асансьор ще предлага на посетителите да посетят панорамната тераса на върха на 70-метровия пилон. От там се открива изключителна гледка над билото на Стара планина към Южна и Северна България.

www.capital.bg